Какво е WikiLeaks?

В наши дни един от най-големите износители на класифицирана информация в света е WikiLeaks.

През последните 11 години групата твърди, че е публикувала над 10 милиона тайни правителствени документи чрез своя уебсайт. Течовете варират от видеоклип, показващ американски хеликоптер "Апачи" в иракската война, който застрелва и убива двама журналисти на имейли от Националния комитет на Демократическата партия, които разкриват предполагаеми нарушения по време на президентската кампания през 2016 г.

На 7 март 2017 г. организацията издаде хиляди документи, в които се твърди, че описват подробно методите и инструментите, които ЦРУ използва за разчупване на телефони, телевизори и автомобили, включително как ключов софтуер от водещите световни технологични компании, включително Apple, Google и Microsoft, може да бъде нарушено от ЦРУ.

Докато автентичността на тези документи все още не е потвърдена или отречена от ЦРУ, говорител каза: "Работата на ЦРУ е да бъде новаторска, съвременна и първа линия на защита." Всичко това повдига въпроси за това какви устройства и софтуер може да пробие ЦРУ.

Но какво да кажем за WikiLeaks? Какво е? Как работи групата? Каква е неговата мотивация за изтичане на предполагаем класифициран материал? Подробностите за групата са строго контролирани, но ето какво знаем.

WikiLeaks не отговори веднага на искането на CNET да коментира тази статия.

Какво е WikiLeaks?

WikiLeaks е международна неправителствена организация, основана през 2006 г. Целта й е да проверява и публикува документи с ограничен ресурс. От тази статия WikiLeaks твърди, че е издала над 10 милиона документи, но организацията не е разкрила колко още документи има в нея.

Един от най-известните съобщения е видеото на американски военен хеликоптер, който изстрелва журналисти и цивилни в Ирак през 2007 г. Външен източник разкри, че изтичането на информация е от бившия американски разузнавателен анализатор Челси Манинг (преди известен като Брадли).

Как работи WikiLeaks?

Помислете за Уикилийкс като посредник. За разлика от подателя на информация, който пропуска информация директно в пресата, някой вместо това го предоставя на WikiLeaks, който след това проверява и разпространява информацията. Източниците се пазят анонимно, като WikiLeaks защитава подателя на сигнала от отмъщение.

Уебсайтът на WikiLeaks заявява: "Въпреки че нито една организация не може да се надява да има перфектен запис завинаги, досега WikiLeaks [е] перфектна в автентичността на документи и съпротивата на всички опити за цензура."

Кой е негов лидер?

Издателят на сайта е 45-годишният Юлиан Асанж от Австралия. Асандж каза, че преди WikiLeaks, той е работил като компютърен програмист и като активист - избягва етикета "хакер".

През 2006 г. той помогна да се открие WikiLeaks. По време на ранните си години Асандж обикаля света, като изнасяше лекции и интервюта, оформяйки себе си като лице на организацията. Неговата история е превърната в 2013 филм "Петата имение", с Бенедикт Къмбърбетч играе Assange.

Преди четири години Асандж потърси убежище в еквадорското посолство в Лондон, за да избегне екстрадирането му в Швеция, където бе обвинен в изнасилване. Асанж не е бил официално обвинен и той отрече твърдението. Други обвинения срещу него оттогава са били оттеглени поради давността. Той е задържан в посолството от 19 юни 2012 г.

На 24 февруари 2011 г. британски съд се съгласи да спази искането на Швеция за екстрадиране на Асандж. Ако Асандж напусне посолството, той веднага ще бъде задържан от британската полиция и ще бъде екстрадиран.

По време на пресконференция през 2013 г. президентът Обама се обърна към Асанж и WikiLeaks, като заяви, че изтичането на информация, свързано с националната сигурност, поставя хората в риск. - Не се извинявам и не мисля, че американският народ ще очаква от мен като главнокомандващ да не се тревожа за информация, която може да компрометира техните мисии или да ги убие.

Асанж каза, че се опасява, че шведските власти ще го екстрадират в САЩ, за да бъдат обвинени в пропускане на документи от правителството и военните - въпреки че не е имало публично искане за екстрадиране от САЩ.

В съобщение, публикувано в Twitter на 12 януари 2017 г., Асанж предложи да се съгласи да екстрадира в САЩ, ако президентът Обама освободи Челси Манинг, който излежава 35-годишна присъда за изтичане на хиляди секретни документи на американската армия.

Пет дни по-късно президентът Обама прекъсна присъдата на Манинг. Скоро след това на пресконференция, която се предава на Перископ на 19 януари, Асанж каза, че е готов да задържи края на сделката, но не се е установил на среща. Очаква се Манинг да бъде освободен на 17 май 2017 г.

Какво мотивира WikiLeaks?

Тук нещата стават трудни. На уебсайта си и социалните медийни страници WikiLeaks заявява: "Ние отваряме правителства".

Разбира се, публикуването на класифицирани документи, имейли и видеоклипове дава необичаен вътрешен поглед към отношенията и действията на правителството. И докато това прави WikiLeaks популярна сред някои отворени държавни адвокати, не всички са убедени, че намеренията на WikiLeaks са чисти.

Критиците като документалист Алекс Гибни поставят под въпрос мотивацията на WikiLeaks, особено когато организацията пусна имейли от Националния комитет на Демократията и мениджъра на президентската кампания на Хилъри Клинтън Джон Подеста, очевидно за да нарани кампанията на Клинтън. В интервю за ITV на 12 юни 2016 г. Асанж каза: "Наистина я виждаме като проблем за свободата на пресата."

Има вероятност WikiLeaks да получи тези документи от руското правителство, за да повлияе на изхода от президентските избори в САЩ през 2016 г. В комбиниран доклад, публикуван на 6 януари 2017 г., ЦРУ, ФБР и АНС заявиха, че руските хакери са използвали WikiLeaks за разпространение на документи и имейли от DNC.

"Източници на WikiLeaks във връзка с имейлите на Джон Подеста и изтичането на DNC не са членове на нито едно правителство", каза Асанж в отговор малко след това.

Досега никой не е успял публично да потвърди изявлението на Асандж.

Откъде знаем, че съдържанието, публикувано от WikiLeaks, е реално и непроменено?

Ние не.

Доколкото WikiLeaks цели да осигури прозрачност на правителството, самата организация не е прозрачна за собствените си процеси и процедури. Все още новинарските организации трябва да проверяват и удостоверяват всички публикувани документи.

В ранните години на WikiLeaks Асандж отказа да редактира всяка информация, включително имена, които обикновено биха били редактирани от повечето новинарски организации. Ню Йорк Таймс съобщава, че когато е сътрудничила с WikiLeaks заедно с The Guardian и Der Spiegel за войните в Афганистан - колекция от вътрешни американски военни дневници от този конфликт - Асандж не се съгласява с решението на вестника да редактира името на афганистански информатор,

"Ако афганистански гражданин помага на коалиционните сили, той заслужава да умре", твърди Асанж на Ник Дейвис от Guardian.

WikiLeaks все още не изглежда да редактира имена или информация. Миналогодишното изтичане на имейли в DNC включваше номера за социално осигуряване и информация за кредитни карти. Исканията на Assange за заличаване на тази информация ще навредят на целостта на архива.

Организацията не отговори на молба за коментар за практиките си.

Защо WikiLeaks е спорен?

WikiLeaks е похвалил и критикуван за работата, която върши. Освобождаването на класифицирани документи нарушава националните закони за сигурност.

Класифицираните документи съдържат и чувствителна информация, която може да застраши хората. Няма доказателства, че разкритията на Уикилийкс са довели до смъртта на някого досега.

Но има многобройни примери за разкритията, които увреждат репутацията. Бившият председател на DNC Деби Васерман Шулц например подаде оставка, след като имейлите на партията бяха освободени и показаха предполагаемата й пристрастност срещу основния противник на Клинтън, сенаторът Бърни Сандърс.

Кой работи за WikiLeaks?

Според уебсайта си WikiLeaks има персонал от над 100 души, работещи за него по целия свят. Не се уточнява дали тези хора са платени или доброволци, нито пък какви роли им служат.

Дали Едуард Сноуден пропуска документи чрез WikiLeaks?

Едуард Сноуден, 33-годишен, бивш изпълнител на правителството на САЩ и служител на ЦРУ, е пропускал хиляди класифицирани документи на НСА, в които подробно са описани програмите за наблюдение на репортерите Глен Гринуолд, Евен Макаскил, Лора Пойтрас и Бартон Гелман. Това е документирано в филма на Поатра "Гражданин".

Дали новинарските организации работят с WikiLeaks?

Да понякога. На своя уебсайт WikiLeaks нарича десетки новинарски и изследователски организации като "партньори", включително Associated Press, Rolling Stone, The New York Times, The Guardian, The Washington Post и The Wall Street Journal.

WikiLeaks казва също, че има договорни отношения и сигурни комуникационни пътища към повече от 100 големи медийни организации по света. "Това дава на източниците на WikiLeaks договаряне на власт, въздействие и техническа защита, които иначе биха били трудни или невъзможни за постигане."

Ако Уикилийкс защитава лицата, подаващи сигнали за нередности, какво се е случило с Челси Манинг?

Когато Манинг е бил разузнавателен анализатор на американската армия, тя анонимно е разкрила класифицирана информация на WikiLeaks. Мънинг повярва на това, което е направила на онлайн познат, който след това я е съобщил на ФБР. По-късно тя е осъдена за шпионаж, както и за кражба, и е осъдена на 35 години затвор. През януари президентът Обама замени присъдата на Манинг.

Свързани ли са WikiLeaks и Уикипедия?

Не. Въпреки че уебсайтът на WikiLeaks първоначално беше създаден като уики, комунална издателска услуга, платформата беше изоставена от организацията през 2010 г., когато уебсайтът потъмня за набирането на средства.

Как WikiLeaks печели пари?

Според уебсайта си WikiLeaks се финансира от "неговия издател, продажбите на публикациите и широката общественост".

Какви награди спечели WikiLeaks?

WikiLeaks е номиниран за Нобелова награда за мир шест пъти (всяка година се номинират стотици хора и организации). Получава награди за хуманитарна и журналистическа дейност, включително:

  • Списание "Човек на годината", "Човешкият избор", 2010
  • Наградата на Сам Адамс за почтеност, 2010
  • Награда на Волтер за свободна реч, 2011
  • Награда за избор на хора за човешки права на глобалната борса, 2013
  • Наградата на Йоко Оно Ленън Кураж за изкуствата, 2013

CNET Magazine: Вижте извадка от историите, които ще намерите в изданието на вестникарския щанд на CNET.

Специални доклади: Всички най-дълбоки функции на CNET в едно лесно място.

 

Оставете Коментар